Евгений Примаков: ученикът на Громико и учителят на Лавров

На 24 март 1999 г. самолетът на руския премиер Евгений Примаков лети към Вашингтон. Над Атлантическия океан той получава новината, че НАТО е започнало въздушни удари срещу Югославия. Примаков нарежда на екипажа да обърне курса и да се върне в Москва. „Обръщането над Атлантика“ се превръща в най-запомнящия се жест от кариерата му и в символ на руското отхвърляне на еднополюсния световен ред.

Примаков е роден на 29 октомври 1929 г. в Киев, а детството и младостта му преминават в Тбилиси. Завършва арабското отделение на Московския институт по изтокознание, след което защитава научна степен в Московския държавен университет.

От журналистиката до Кремъл

Първият му голям терен е Близкият изток. Като журналист и кореспондент на „Правда“ той работи в региона, изучава арабски език и изгражда контакти, които по-късно ще се окажат решаващи за дипломатическата му кариера. След това Примаков се утвърждава като учен и ръководител на водещи съветски институти по международни отношения.

Той е заместник-директор на Института за световна икономика и международни отношения, а от 1977 до 1985 г. оглавява Института по изтокознание. В този период работата му се пресича с апаратните и външнополитическите кръгове около Андрей Громыко. Примаков не е просто чиновник от системата, а човек, който съчетава академичен анализ, разузнавателна информация и лични връзки с лидери от арабския свят.

Затова по-късно той често е описван като продължител на школата на Громико — предпазлива, твърда и насочена към запазване на баланса между великите сили. Примаков обаче добавя към тази линия собствен акцент: по-тесни връзки с Китай и Индия и идея за многополюсен световен ред.

Разузнавач, външен министър и премиер

След разпадането на Съветския съюз Примаков оглавява руското външно разузнаване. През януари 1996 г. става външен министър, а през септември 1998 г. поема правителството в момент на тежка финансова и политическа криза. Начело на кабинета остава до май 1999 г.

Именно като премиер той извършва маневрата над Атлантика. Решението не спира операцията срещу Югославия, но има силен политически ефект и показва, че Москва няма да приеме безусловно американското лидерство след края на Студената война.

Влиянието му върху следващото поколение руски дипломати личи най-вече в отношението на Сергей Лавров. В изявление за „Ал Ахрам“ Лавров го нарича „мой учител“. През 2014 г. той заявява и че историците може да въведат понятието „доктрина „Примаков““ за курса към по-самостоятелна и многополюсна руска външна политика.

Евгений Примаков умира на 26 юни 2015 г. в Москва. За едни той остава последният голям съветски държавник, приспособил се към постсъветска Русия. За други е архитектът на дипломатическия модел, който Сергей Лавров продължава да защитава десетилетия по-късно.

Източници: kommersant.ru, tass.com, english.ahram.org.eg